Ние от Резиденция за възрастни „Карамел“ получаваме редица писма от цялата страна. Ето едно от тях, което е изключително показателно как живеят голяма част от възрастните хора в България:

“Здравейте, милички!

Омръзнало ми е да живея сама. Откакто съпругът ми почина, няма с кого да прекарвам дните си, няма с кого да споделя емоциите си. Няма кой да ми смени една крушка. Почти всяка вечер ям хляб и кисело мляко – за сам човек не ми се готви. А някой ден като си сготвя, после ям едно и също цяла седмица. В магазина все купувам най-евтиното, на промоция, а то след няколко дни вече е развалено.

Децата са в Америка, работят. Ако се сетят за мен, понякога ми се обаждат. Не съм ги виждала от години. Комшийката се вижда с нейните по интернет, ама аз не знам как става.

Много ме е страх! Преди няколко месеца някой ръчкаше бравата на външната врата. Развиках се – не успя да влезне. Една приятелка загуби 3000 лева – обадиха й се някакви по телефона, че синът й бил катастрофирал. Измамници!

Това не е живот! Нужна ми е промяна! Благодаря Ви, Карамел, че Ви има!”

П. Н. (69 години) с. ххххххх, община Плевен.